Предложение за произнасяне с тълкувателно решение относно обжалване действията на ЧСИ

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС е сезирано с искане от националния омбудсман за произнасяне с тълкувателно решение по следния въпрос: С кое свое процесуално действие съдебният изпълнител насочва изпълнението върху конкретно недвижимо имущество, собственост на длъжника и считано от него за несеквестируемо съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК? Същото подлежи на обжалване съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от извършването му, съответно от деня на съобщението или на узнаването за него. Основен мотив за отправяне на искането е наличието на противоречива съдебна практика, свързана с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, където е записано, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо. Съществуват обаче различни тълкувания по отношение вида на действието /налагане на възбрана, опис/, с което се насочва изпълнението и съответно моментът, от който започва да тече за длъжника едноседмичния срок за обжалване.

В едно от случаите съдът приема, че налагането на възбрана върху недвижим имот, който длъжникът смята за несеквестируем, представлява такова насочване на изпълнението и следователно попада в обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. В определение по ч.гр.дело № 1323/2010 състав на Софийски апелативен съд приема, че постановлението на съдебния изпълнител за налагане, съответно отказ да отмени вече наложена възбрана върху несеквестируема недвижима вещ, подлежи на обжалване от длъжника, т.е. самото налагане на възбраната е действие, с което се насочва изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Така и в мотивите на решението по ч.гр.дело 15177/2011 год. СГС е записал: „Налагането на възбрана от съдебния изпълнител представлява разпореждане, с което недвижимата вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Следователно възбраната е първоначално изпълнително действие, поради което длъжникът може да обжалва това действие, ако смята, че то е насочено срещу несеквестируемо имущество.

В други свои решения обаче съдът приема, че възбраната служи единствено за обезпечение на вземането на кредитора, налагането й не представлява насочване на изпълнението върху конкретния недвижим имот и съответно това действие на съдебния изпълнител не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 и не подлежи на обжалване. В определение по ч.гр.дело № 596/2012 год. състав на Бургаски апелативен съд приема, че първото действие по насочване на принудителното изпълнение върху считано за несеквестируемо жилище с получаването от длъжника на съобщението, с което същият се уведомява за датата на насрочения опис. Състав на САС в определението по ч.гр.дело № 1817/2011 год. също пише, че съдебният контрол за законосъобразността на възбраната върху недвижим имот, който според длъжника е несеквестируем, следва да се осъществи само при насочване на изпълнението върху възбранения имот чрез опис, оценка и изнасяне на публична продан.