Семинар „Събиране на публични и частни държавни вземания по реда на ДОПК“

На 18.02.2012 год. в град София се проведе организираният от Камарата на ЧСИ семинар, засягащ въпросите за събиране на публични и частни държавни вземания от частнте съдебни изпълнители, приложението на чл. 131 ЗДДС в случаите, в които собственикът на продаваната вещ е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност лице, както и особените случаи на конкуренция със Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Семинарът започна с обща характеристика на събирането на вземания с взискател публичен орган. Обърнато беше внимание на реда за доброволно събиране, описан в ДОПК, като акцентът се постави върху разпоредбите, касаещи принудителното събиране – предпоставки за започване на принудително изпълнение, компетентен орган – държавен или частен съдебен изпълнител, правомощията на частния съдебен изпълнител, правата на взискателя. Описан беше редът за извършване на производството – подаването на молба от публичния взискател със задължително приложено към нея изпълнително основание, изпращането на покана за доброволно изпълнение, видовете изпълнение върху имуществото на длъжника и особено важно – редът за разпределение на постъпилите суми. Засегнати  бяха редът за спиране и за прекратяване на изпълнението, както и възможностите за защита от действията на частния съдебен изпълнител във връзка с изпълнението – исковете по чл. 464, чл. 439 и чл. 440 от ГПК.  Особено внимание беше обърнато на конкуренцията между ДОПК и ГПК що се отнася  до налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника.

Следващ модул в семинара беше събирането на публични и частни държавни вземания с взискател НАП. Относими нормативни актове тук са Законът за НАП, ДОПК и ГПК. Описани бяха видовете публични и частни държавни вземанията и начините за тяхното установяване, видовете изпълнителни основания по ДОПК /за публичните държавни вземания/ и по ГПК /за частните държавни вземания/. Установена е процедура за доброволно и принудително събиране както на публичните, така и на частните държавни вземания. Редът за принудителното им събиране обаче е различен. Компетентен орган за принудително събиране на публични държавни вземания е публичният изпълнител или частен съдебен изпълнител /когато вземането му е възложено за събиране изрично/, редът за събирането е по ДОПК, а такси от частния  съдебен изпълнител не се събират. Компетентен да събере принудително частни държавни вземания е държавният или частният съдебен изпълнител. Тук взискател отново е НАП, но редът за събиране следва разпоредбите на ГПК. Съответно в този случай се дължи авансово заплащане на таксите и разноските, събирани от ЧСИ. Дадена е възможност за прилагане и на служебното начало – упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ.

На следващо място беше  обърнато внимание на правилата за публична продан – такава е предвидена  като способ за изпълнение както по ГПК, така и по ДОПК, и приложението на чл. 131 ЗДДС. Въпреки някои особености на публичната продан по ДОПК, като цяло и в двата кодекса е предвидена продан на движими и недвижими вещи, съответно различава се публична продан на движими вещи на постоянно определено място, провеждането на търг с явно/устно наддаване, публична продан на недвижими вещи и таен търг и т.н. Предпоставка за приложението на чл. 131 ЗДДС може да бъде извършването на публична продан по реда на ГПК, ДОПК, ЗОЗ, ЗКИ, а условие – продаваната веща да е собственост на длъжник, регистриран по ЗДДС. Възможно е обаче продаваните вещи/стоки да са предмет на освободена доставка по чл. 45, ал. 1 ЗДДС, като в този случай ДДС не се начислява. Същият е случаят и с прехвърлянето на право на собственост върху земя, прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, прехвърлянето на правото на строеж, както и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови и доставката на прилежащите към тях терени, както и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Тук особено внимание беше обърнато на процедурата по чл. 45, ал. 7 ДОПК, с която се дава възможност на длъжника да реши дали продажбата да бъде облагаема. От значение е и процедурата по чл. 131, ал. 6 ДОПК. По-нататък бяха засегнати способите за определяне на ДДС, превеждането на събрания ДДС към НАП, съставянето на документ по чл. 83 ППЗДДС за извършената продажба, уведомяването на ТД на НАП за издаденото постановление за възлагане, както и случаите и начините за възстановяване на вече събран ДДС.

Семинарът завърши с кратко изложение, засягащо обезпечаването, отнемането и изпълнението по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Компетентни органи тук са освен Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, още и директорите на ТД, инспекторите в ТД на НАП, окръжните съдилища, НАП. ЗОПДИППД изрично изброява предпоставките за приложението му, обектите, върху които може да бъде насочено отнемането, начините за установяване кое имущество е придобито от престъпна дейност, органите, компетентни да проведат обезпечителното производство за запазването на такова имущество, начините за разпореждане с него. Имущество, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на закона, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация в случаите на производство по несъстоятелност, съответно за прекратяване на юридическото лице или на ЕТ, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки. Отнемането в полза на държавата на имущество може да бъде инициирано от директор на ТД на НАП или от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Във втория случай съдът взема решение за уважаване или отхвърляне на искането, съответно за отнемане или вдигане на обезпечението. Компетентен да изпълни съдебното решение е НАП. Получените от осребряването на отнетото имущество средства се превеждат в държавния бюджет.